Ръководителят на НАСА в първото си интервю за българска телевизия: Има живот във Вселената
Той е капитан, астронавт и сенатор. Той е ръководителят на НАСА на Земята и в Космоса. Той е Бил Нелсън и през седмицата пристигна за първи път у нас. По покана нашия екип Нелсън посети bTV. Вижте лицето на НАСА в първото му изявление за българско телевизионно предаване.
Снимка: bTV
Както чуваме известната ария на Синатра – „ Fly me to the Moon ”, изпята преди толкоз доста време. Повече от половин век след „ Аполо 17 “ не сме кацали на повърхността на Луната. Не е толкоз надалеч, единствено на 400 000 километра. Защо не сме били там от този момент?
България 1 мин. Автокрадец блъсна служител на реда в София, удари паркирани коли и избяга (ОБНОВЕНА) 
Съдържание от сътрудници 3 мин. Как да се погрижите най-добре за климатика си – препоръки за профилактика 
Любопитно 2 мин. Откриха зони на Марс, в които може да има живот 
Светът 4 мин. Айсберг A-68: Как един мега огромен мразовит пай преобразува океана? 
Тази заран 2 мин. Какво значи междинна скорост и по какъв начин тол камерите ще я засичат? Експерт: Няма да е толкоз дейно 
Светът 3 мин. Китайци хакнаха телефоните на Доналд Тръмп: Има ли теч на данни? 
Тази заран 2 мин. „ Два язовира могат да станат локви “: Изпращаме топъл октомври, само че какъв ноември ще посрещнем? 
България 1 мин. Автокрадец блъсна служител на реда в София, удари паркирани коли и избяга (ОБНОВЕНА) 
Съдържание от сътрудници 3 мин. Как да се погрижите най-добре за климатика си – препоръки за профилактика 
Любопитно 2 мин. Откриха зони на Марс, в които може да има живот 
Светът 4 мин. Айсберг A-68: Как един мега огромен мразовит пай преобразува океана? 
Тази заран 2 мин. Какво значи междинна скорост и по какъв начин тол камерите ще я засичат? Експерт: Няма да е толкоз дейно 
Светът 3 мин. Китайци хакнаха телефоните на Доналд Тръмп: Има ли теч на данни? 
Тази заран 2 мин. „ Два язовира могат да станат локви “: Изпращаме топъл октомври, само че какъв ноември ще посрещнем? Защо да се върнем? Чудесен въпрос! Бях там преди половин век. Сега за какво да се върнем? Отиваме още веднъж там, с цел да учим, да напредваме, да сътворяваме, тъй че да можем да стигнем до Марс. Не се връщаме на Луната просто по този начин. Насочили сме се към друга част на Луната – потегляме към Южния полюс. А там е доста мъчно да се кацне.
Защо?
Защото цялата повърхнина е осеяна с кратери. Ако това е Луната и слънчевата светлина пада напряко към Южния полюс, то всеки кратер, всяка пролука е в непрекъсната сянка.
Напълно тъмна страна?
Тъмната страна е от другата страна на Луната. Там е непрекъснат мрак. А в кратерите, сенките се получават от ъгъла на рухване на светлината. Няма доста места, където да може да се каца. А за какво сме се насочили натам? Защото считаме, че там има вода. Ако има такава, има водород и О2, ракетно гориво. Затова сме тръгнали към южния полюс на Луната.
Много друго ли е от кацането там, където сме били преди?
Да. Преди кацнахме в центъра на Луната, където има непрекъсната светлина. Вече я бяхме следили с нашите спътници, галактически апарати, телескопи. Знаехме къде желаеме да кацнем. Но в този момент, насочвайки се към Южния полюс, не сме сигурни дали имаме ясна визия за мястото.
Не може да кацнеш в кратер, другояче ще попаднеш в непрекъснат мрак. Може да се преобърнеш. Затова би трябвало да кацнеш в пространствата сред кратерите. Това прави задачата толкоз друга. А и задачата на задачата не е просто да стигнем до Луната, а да научим задоволително там, че да можем да изпратим хора на Марс.
Снимка: bTV
НАСА е пионер, златен стандарт за цялата планета във вашата област, само че по какъв начин гледате на геополитиката на Космоса? Япония да вземем за пример изпратиха задача с роботи, без астронавти. Също по този начин Китай с „ Чанг-е “, както и Индия с „ Чандраян “. Това конкуренция ли е? Състезавате ли се?
Задавате два разнообразни въпроса. Първо, споменахте интернационалното присъединяване и да, нашата галактическа стратегия е доста интернационална. Погледнете Международната галактическа станция. 15 сътрудници са взели участие в построяването – най-вече руснаци и американци, и я оперираме дружно. 116 народи са провели научни проучвания на Международната галактическа станция. Но в този момент, насочвайки се към Луната, този път се връщаме с интернационалните сътрудници. В „ Артемида 2 “ ще има канадски астронавт, след което ще обявим други интернационалните астронавти на бъдещи задачи. Това е единият Ви въпрос.
Снимка: bTV
След това ме попитахте за съревнование. Няма конкуренция сред сътрудниците, само че има състезание с Китай. Смятам за значително значимо Съединени американски щати и интернационалните ни сътрудници да кацнем на Южния полюс преди китайците. Това имаме намерение да създадем. Не желая китайците да стигнат там и както вършат на островите Спратли в Южнокитайско море - да кажат: „ Това е моя територия, стойте далеко “. Искаме Южния полюс на Луната да е за всички народи, където да можем да развиваме просвета, където в случай че има вода, можем да произвеждаме водород и О2.
Снимка: bTV
Както казахме, Луната е на едвам 400 000 км от нас. Марс е друго нещо – доста по-далеч е. Кой е главният въпрос на Марс, на който още не е открит отговор?
Всички знаем, че е имало вода на Марс преди милиони години. Приземявали сме към 5 марсохода на тази планета. В последно време са два, най-скорошният е „ Пърсивиърънс “. Той е огромен колкото пикап. Има сонда и пробива повърхността с размерите на пура в титаниеви тръбички. Вече имаме 32 проби, взети от пресъхнало корито на езеро, където се е вливала река. Смятаме, че където е имало вода, най-вероятно е имало и живот, преди милиони години. Продължаваме да търсим живот в Космоса и това е един от образците, които преглеждаме. Марс може да е била обитаема планета.
А Europa Clipper? Целта му е да учи една от луните на Юпитер. Защо луните на Юпитер и Сатурн са толкоз забавни сега?
Защото считаме, че е допустимо и там да има живот. Europa Clipper ще стигне до луната на Юпитер, която, бидейки толкоз отдалечена от Слънцето, е покрита с лед – обвивка, дълбока километър и половина. Но под леда има топъл океан. А в случай че има вода, то може да има микробен живот. Изпращаме Europa Clipper на тази луна на Юпитер, с цел да забележим дали има живот там. Беше изстреляна едвам предходната седмица от галактически център Кенеди и пътува към Юпитер. Ще изпратим още една сонда по-далеч – до една от луните на Сатурн – Титан, с цел да проучим същото – дали е имало или има в този момент живот на Титан.
Колко дълго очаквате да пътуват тези сонди до луните, до крайните си цели?
Ако можеха да стигнат непосредствено, щеше да отнеме две години, само че нямахме задоволително мощна ракета, че да стигнат напряко, тъй че се подкрепяме с гравитацията. Обикаляме към планетите, захващаме се в гравитационния подтик и се изстрелваме по дадена траектория. Тези планетарни учени са толкоз положителни, че могат да схванат точните траектории, с цел да го изпратят – в този случай до луната на Юпитер.
България е измежду дребното народи, изпратили свои астронавти в Космоса, само че преди доста време. Виждате ли капацитет за възкръсване на партньорството с българските учени след толкоз години?
